Song of Solomon 4

1 a В ъзлюбеният. О, хубава си, моя мила, хубава си! очите ти са гълъбови под твоите къдри; косата ти е като стадо кози, кога слизат от Галаадската планина;

2 зъбите ти – като стадо остригани овци, кога излизат из къпалия, от които всяка има две агънца, и ялова няма помежду им;

3 устните ти – като алена панделка, и устата ти са сладкодумни; твоите ланити под къдрите твои са като половинки нарови;

4 b шията ти – като Давидова кула, направена за оръжие: на нея висят хиляди щитове – все щитове на юнаци;

5 c двете твои ненки са като близначета от млада сърна, които пасат между кринове.

6 d Докле денят лъха прохлада , и бягат сенките, ще ида на смирнова планина и на тамянова могила.

7 e Цяла си хубава, моя мила, и петно няма на тебе!

8 f Слез с мене от Ливан, невесто, слез с мене от Ливан! бързай от връх Амана, от връх Семир и Ермон, от лъвски леговища, от леопардови планини!

9 Ти плени сърцето ми, сестрице невесто! плени сърцето ми с един поглед на очите си, само с огърлието на шията си.

10 g О, как са сладки твоите милувки, сестрице невесто! По-сладки от вино са твоите милувки, и благоуханието на твоите мазила е по-приятно от всички аромати.

11 h Из устата ти капе вощен мед, невесто, мед и мляко под езика ти, и благоуханието на дрехите ти е като благоухание ливанско!

12 i Затворена градина е моята сестрица невеста, заключен кладенец, запечатан извор;

13 твоите разсадници са градина с нарове, най-хубави плодове, кипери с нарди,

14 нард и шафран, тръстика и дърчин с всякакви благовонни дървета, смирна и алой с всякакви най-хубави аромати;

15 j ти си градински извор, кладенец от жива вода, изтичаща от Ливан.

16 k Възлюбената. Дигни се, ветре, от север, завей и ти, ветре, от юг и повей над градината ми, и ще се разлеят ароматите ѝ! Нека дойде моят възлюбен в градината си и да вкуси сладките ѝ плодове.
Copyright information for BulOrth